Флоренция

Флоренция е главен град на областта Тоскана. В периода 1865 - 1870 е и столица на Кралство Италия. Флоренция е разположена на река Арно, на площ около 102 км2 с население около 356 000 души. Счита се за люлка на западноевропейския Ренесанс. Флоренция е управляван дълги години от фамилията Медичи.

Селището е основано през 59 г.пр.н.е. от ветерани на Юлий Цезар под лат. име Florentia (цветуща). По-късно се превръща в град, който през IV в. става резиденция на епископ. След това Флоренция попада под властта на Византия, на остготи, лангобарди и франки.

Възраждането на града започва през X в., а през 1115 г. Флоренция се превръща в автономна област. През 1252 г. Флоренция въвежда собствена златна монета - флорин, високо котирана в Европа. Градът бързо се разраства и през 1340 г. населението достига 80 000 души, но скоро чумата рязко намалява тази численост. Вълната и коприната са осигурявали голяма част от приходите на града. Рода Медичи, чрез Козимо Медичи контролира града задкулисно от 1400 г. Властта му произтича от подкрепата и сътрудничеството с новите емигранти. Фактът, че Медичите са били банкери на папата, също подпомага разрастването на тяхната власт. Козимо е наследен от своя син Пиеро ди Козимо Медичи, който впоследствие през 1469 г. е наследен от внука на Козимо - Лоренцо. Лоренцо "Великолепни" е голям покровител на изкуствата, възлага работи на Микеланджело, Леонардо да Винчи и Ботичели.

През XV в. във Флоренция работят също Брунелески, Мазачо, Донатело, Алберти, Гиберти, Гирландайо и мн. др. След смъртта му през 1492 г. и заточението на сина му Пиеро през 1494 г. първият период от управлението на Медичите завършва с възстановяването на републиканското управление.

Замирането на клана на Медичите и възкачването (оглавяването) през 1737 на Францис Стефан, дук на Лорейн и съпруг на Мария Тереза, водят до присъединяването на Тоскана към територията на Австрийската корона. Австрийското управление е било непрекъснато в отбранителна позиция спрямо апетитите на Франция и кралството на Сардиния-Пиемонт през 1859 и Тоскана става провинция на обединеното италианско кралство през 1861.

Флоренция измества Торино като италианска столица през 1865 г., като става седалище на първия държавен парламент, но след 6 години е заменена от Рим. След като населението на Флоренция се удвоява през XIX в., през XX в. то се утроява с разрастването на туризма, търговията, финансовите услуги и индустрията.

Във Флоренция непременно трябва да се посетят: Катедралата и площад Дуомо; Църква Михайл от градината; Площад Синьория и Палацо Векио; Галерия Уфици; Национален музей Барджело; Църква Св.Кръст; Църква Св. Лаврентий и параклисите на Медичите; Двореца Медичи-Рикарди; Галерия на Академията; закритият мост Понте Векио; Двореца Пити и градините Боболи; Къщата на Данте Алигиери и много други.